Произход на вампиризма

Има много теории, обясняващи произхода на тези вярвания, суеверия и понякога дори масови истерии. Най-често се споменава идеята, че през тези времена хората не са били достатъчно образовани, че да знаят за човешките телесни функции и за разлагането на телата след смъртта. За хора със всякакви религии, предимно християните в Европа, които са спазвали стриктно погребалните традиции, аутопсията е била крайно обидна проява на неуважение към починалия. Обществените догми, наложени от някои институции се смятат за основа на повечето суеверия, породени от липсата на познания за света, в който живеем.

Част от погребалните обичаи е погребването на ценните вещи на починалия в ковчега му и когато един гроб е ограбен, много хора са предполагали, че мъртвецът е могъл сам да се изкопае. Друга теория е за т.нар. "преждевременно погребение" (premature burial). Отново поради липсата на биологични и анатомични познания, често се получавали "аномалии" около гробищата, които могли да бъдат обяснени само като свръхестествени явления. Често след изравянето на ковчези, поради слухове за плашещи звуци, излизащи от тях, се е виждала кръв по тялото, която приписвали на жертвите на този предполагаем вампир. Докато в действителност често се е случвало след инцидент, в който "мъртвеца" е изгубил съзнание, да се събуди в ковчег и, в опит да избяга, да се е наранил. Други плашещи звуци са се чували при механичното отделяне на газове и секрети след смъртта на даден човек. Звуците са били плашещи пак поради липсата на биологични познания в обществата. До ден днешен значително голяма част от хората на земята не знаят, че няколко часа след смъртта на човек е напълно възможно тялото му да отделя тези газове и секрети. И е напълно нормално, ако са свидетели на такова нещо, да се изплашат и да предположат най-лошото. 

През 1985 г. биохимикът Дейвид Долфин предлага като една от причините за тези легенди, болестното състояние порфирия. Тялото на човек, болен от порфирия, не може да произвежда достатъчно хемоглобин, което води до различни симптоми, включително и психични разтройства. Смята се и че по някакъв начин поглъщането на огромни количества кръв помага, тъй като в някой етап на усвояването от организма, този хемоглобин ще се пренесе в кръвоносните съдове. Много хора обаче отбелязват, че грешните познания на Долфин за болестта изобщо не доказват жаждата на кръв при вампирите. Освен това се оказва, че всъщност на много от вампирите във фолклора на някои народи изобщо не им се приписва пиенето на кръв. Същото сравняване на порфирията с вампиризма е при отбелязването на един от симптомите, който е дразнимост към светлината, но това пак се отнася за вампирите от художествени измислици, а не за въпросните образи от фолклорни легенди. По подобни поводи вампирите биват описвани от доктори като хора, болни от бяс, тъй като един от симптомите на тази болест е свръхчувствителност (в случая на вампирите - към светлина и чесън).