Вампири в литературата

Първата поява на завършения вампирски образ е в поемата на Хайнрих Аугуст Осенфелдер "Вампирът" ("Der Vampir", 1748). По-късно се творят поеми, като "Ленор" на Готфрид Аугуст Бюргер ("Lenore", 1773); "Булката от Коринт" на Йохан Волфганг фон Гьоте ("Die Braut von Corinth", 1797) и др. Лорд Байрън, прочут първо с поемата "The Giaour" (1813), е свързан с първата проза, отнасяща се за вампири - "The Vampyre", писана през 1819 г. Всъщност прозата е писана от личния лекар на Лорд Байрън - Джон Полидори, който събира приказни откъси, които е чул от пациента си и ги записал. "The Vampyre" се счита за най-влиятелното четиво на тази тема през 19-ти век.

От 1845 до 1847 г. се твори историята на "Вампирът Варни" на Джеймс Малкълм Раймър и Томас Прест, която е продавана под формата на малки брошурки, обикновено наричани глави. Този формат на издаване тогава е наричан "penny dreadfuls" и е бил предназначен за работническата класа. Като издание наподобява днешните комикси, като се има предвид, че е с по-малко илюстрации и повече текст. Издаването на една от брошурите е коствало на творците около едно пени, тъй като обикновено са били отпечатвани на евтина хартия и се е ползвало евтино мастило. През 1847 г. историята се публикува в книга с обем 868 страници с текст в две колони и съдържа 220 глави. Друга творба, която е важно допълнение към жанра през 19-ти век (преди най-успешния в тази тематика роман "Дракула" на Брам Стоукър, 1897 г.) е "Carmilla" на Шеридан Ле Фану, издадена през 1872 г. Общото между Варни и Carmilla е, че и в двата разказа голяма част от историята на тези вампири е човешката им същност, която е принудена да се приспособява към чудовищната действителност. Докато целта на по-ранни творби от жанра е съспенс, в тези две творби се набляга на драмата, която се развива около главните герои.

Корицата на едно от изданията на "Вампирът Варни". Томас Прест, на когото се приписва голяма част от историята, по-късно написва класиката в жанра "Суини Тод".