Фолклор

Вампиризмът като култура е съществувал в продължение на хилядолетия сред евреите, древните гърци и римляните. В техните приказки различни демони и зли духове се считат като основен източник на идеята за днешните вампири. Въпреки тези прилики във фолклора на древните народи, произхода на вампирите е през 18-ти век в Югоизточна Европа, когато и където устни и писмени предания говорят за вампирите като духове на зли същества, самоубийци, върнали се от отвъдното или вещици. Във вампири се превръщали и хората, обсебени след смъртта от зли сили или ухапани приживе от вампир. Тези легенди бързо се разпространили и дотолкова, че причинявала масови истерии в обществата и дори са е стигало до екзекуция на тези, които са били смятани за вампири.

Трудно е да се даде подробно определение на типичния вампир, въпреки многото общи характерни черти в различни европейски легенди. В по-ранните години вампирите са били описвани като пълни и червендалести. Тези характеристики са им се приписвали поради поглъщането на големи количества кръв. Типичните европейски вампири по онова време имат още характерни белези и поведения - спят в ковчезите, в които са погребани. Косата, ноктите и зъбите им често са били дълги, въпреки че при първите вампири не се споменава за остри зъби.